Ден на народната памет

Днес, 27.11.2023г., в ПГЕЕ „Мария Склодовска-Кюри“ бе отбелязан „Деня на народната памет“. На представянето, пред ученици от 8, 9 и 11 клас, бе отбелязана 104 година от подписването на Ньойският мирен договор, който слага край на участието на България в Първата световна война. Това е един от най-пагубните договори в българската история, който буквално разделя семейства и съдби от двете страни на границата

Датата е включена като значима в календара през 1996 г. по предложение на националното сдружение “Мати България”. На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и са ѝ наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.

Последиците от Ньойският договор върху икономическото и социалното развитие на България са многоаспектни и дълготрайни. Конфликтът прекъсва едно възходящо и стабилно стопанско развитие на страната от първото десетилетие на XX век и потапя финансите и производството в дълбока нестабилност, правейки ги силно уязвими от външни и вътрешни политически влияния.

Ньойският договор маркира и Втората национална катастрофа. Българският национален въпрос не само не е решен, но преминава във фаза, в която негово осъществяване става изключително трудно. Почти всички придобивки от войните са изгубени (с изключение на Пиринска Македония и Родопите). България е в дипломатическа изолация и в следващите години нейните правителства се стремят първо да я преодолеят и едва след това се ориентират към мирна ревизия на договора.

Но сякаш най-пагубната последица е разбиването на националното единство. От този момент се забелязва особено ясно разделението в обществото както по отношение приоритетите във външна политика, така и в посоката на вътрешното развитие. Години по-късно, споменът за трагедията от Ньой изиграва важна роля за политическите решения на цар Борис III. По време на Втората световна война, България отново застава зад своя предишен съюзник – Германия.